Литературный портал Графоманам.НЕТ — настоящая находка для тех, кому нравятся современные стихи и проза. Если вы пишете стихи или рассказы, эта площадка — для вас. Если вы читатель-гурман, можете дальше не терзать поисковики запросами «хорошие стихи» или «современная проза». Потому что здесь опубликовано все разнообразие произведений — замечательные стихи и классная проза всех жанров. У нас проводятся литературные конкурсы на самые разные темы.

К авторам портала

Публикации на сайте о событиях на Украине и их обсуждения приобретают всё менее литературный характер.

Мы разделяем беспокойство наших авторов. В редколлегии тоже есть противоположные мнения относительно происходящего.

Но это не повод нам всем здесь рассориться и расплеваться.

С сегодняшнего дня (11-03-2022) на сайте вводится "военная цензура": будут удаляться все новые публикации (и анонсы старых) о происходящем конфликте и комментарии о нём.

И ещё. Если ПК не видит наш сайт - смените в настройках сети DNS на 8.8.8.8

 

Стихотворение дня

"Последнее время"
© Славицкий Илья (Oldboy)

 
Реклама
Содержание
Поэзия
Проза
Песни
Другое
Сейчас на сайте
Всего: 47
Авторов: 0
Гостей: 47
Поиск по порталу
Проверка слова

http://gramota.ru/

Контеса / Полученные рецензии

Рецензия на «Евтаназия и хуманизъм»

Antonia Kancheva
Antonia Kancheva, 12.10.2008 в 19:24
Свободата на личността обаче е висша форма на хуманизъм. Когато човек САМ ИЗИБИРА И ИСКА евтаназия за себе си не бива да го спират отминали предрасъдъци, закостенели закони и др. И още повече - когато човек сам избира и иска евтаназия НО НЕ МОЖЕ да си я изпълни, всеки който го обича истински би могъл да му съдейства. Морала се прави от хората и начина по който го разбират и тълкуват, тоест това което сами си направим никой не може да ни направи, стигнало ли се е дотам че човека да си иска финалното облекчение какво ни остава??? Моят личен избор е същия - ако съм много болна един ден бих желала да се евтаназирам, вместо да лазя в лайната си. Помислете до какво унижение стига някой сляп или без крака? Ами и двете? Копмарът на болката и унижението имат гранците които ние сложим със собствени усилия и най-вече - СМЕЛОСТ!