(1890-1894)
Списание ”Дума” е литературно-научно-политическо-обществено месечно списание, което излиза от месец май 1890 г. до месец юли 1894 г. Редактори на списанието са Никола Владикин, Никола Чипев, Иван Нонов и Филип Панайотов.
През първата година от съществуването си списанието излиза в гр. Пловдив в печатницата на Н. Чипев, а от книжка 4-та (месец август 1890 г.) – в ”Дружествена печатница - Единство”. От месец септември 1891 г. сп. ”Дума” започва да излиза в гр. София като издатели са Н. Чипев, Г. Попов, Ст. Джуджов, Т. Тошев, И. Даскалов и Сие, Придворна печатница ”Б. Шимачек” и печатница ”Напредък”.
На първата корица винаги присъства мотото на изданието, а именно мисълта на английския философ, юрист, политик и писател Френсис Бейкън (1561-1626) – ”Знанието е сила”. Голяма група научнопопулярни статии е свързана с обществено-правните отношения в България и Света.
Статията ”Спасителите и Блюнчли” с автор Н. Владикин е с подзаглавие ”Възпитателната роля на нашата държава в политическия бит на народа”. Използвайки цитати от съчиненията на швейцарския юрист Йохан Каспар Блюнчли (1808-1881), авторът разкрива каква трябва да бъде Конституционната държава, т. е. България.
”Държавата има нравствени цели, държавата е следствие на народното съзнание...изражение на народната воля. Тя има за цел нравственото развитие на народа...Върховната цел на държавата е да пази народа от похищение, да не би да го стъпчат разни сопаджии. Държавата има назначение да брани личностите от несправедливи нападения, да наказва и отстранява от средата на обществото людоедите...Ако искаме да съществуваме като народ, първата ни грижа трябва да бъде държавата да съществува за благоденствието на народа, а не като средство да си отмъщават партизаните един на друг...Не заемем ли се да направим това, държавата ще стане котилище на людоеди, а народът ще бъде по-нещастен и от турско време”. Авторът отбелязва, че жилището и кореспонденцията са неприкосновени, обявява се срещу ”военните екзекуции”, които ”бяха преди малко време на мода и не е чудно докато трае спасяването на страната ни да се преповторят”. В първата част на статията се разобличава партията на т. нар. ”спасители” или Радославистката партия, като се разкриват истинските и намерения, цели и средства. Във втората част се разяснява същността на държавата, властта и партията, сравнявайки българската държава, власт и политически партии, с тези, които има предвид Й. Блюнчли в съчиненията си.
Сходна с тази статия е ”Същността и съдбата на Конституциите” с автор Х. Кусман, но стилът издава перото на Н. Владикин. Детайлно се обяснява ”Какво нещо е Конституцията?”, ”Как се съставя и променя тя?”, какво е отношението на различните партии към нея. Разисквани са въпроси, свързани с ”ограниченията на свободата на личността и печата”, особено актуални при управлението на Стефан Стамболов (1854-1895).
”В една държава, гдето съдиите не са въоръжени с безпристрастие малко полза може да има и от либерална Конституция, защото владеющата партия всякога ще може да запуши устата на опозицията и да я омаломощи чрез криви обвинения, пристрастни присъди и незаслужени наказания”.
Що е Конституция и власт? Каква е същността на политическите партии и отношението им към Конституцията? След тези въпроси и съответните им отговори авторът безпощадно се впуска в разобличаване на обществените недъзи.
”За вероятността от грешки в съдебните доказателства” е статия с неизвестен автор.
Посочени са примери от европейската и американска съдебна практика като се изтъква, че свидетелските показания съдържат твърде малко доза истина. В този научнопопулярен материал се разкрива какво точно се нарича съдебно доказателство и с примери от английското и американското правосъдие се опитва да се докаже, че е възможно да бъдат подведени съдиите, което да доведе до непоправими грешки. Посочени са примери, свързани с невинно осъдени хора.
”Що е донос?” е статия, препечатана от сп. ”Отечествение записки” с неизвестен автор. Доносът е социално явление, което постоянно съпътства човешкото развитие. Дава се определение и се обяснява същността на доноса, както и различните му видове.
”Горко на онази държава, която прави доноса необходим елемент от обществения живот...”
В рубриката ”Критика и библиография” е поместена статията ”Няколко думи по съчинението – ”Ръководство по особената част на наказателните закони” по Н. А. Неклюдов и ”Решенията на ВКС” от Г. Цукев.
Трудът на г. Цукев е компликация от съчинението на А. Неклюдов и още няколко други съчинения. Следосвобожденското българско законодателство има огромна нужда от ”тълкуване на нашите действащи закони по един научен и систематически начин”. Той би приел Ръководството и в този му вид, ако имаше единна терминология, по-добър превод и липсваха неточностите при цитирането на законите. Авторът изразява болката и гнева си от картината на българското правосъдие, доколкото изобщо може да се говори за него.
В списание ”Дума” е поместена и критика към ежемесечното списание за законодателство, правосъдие и администрация ”Съдебна библиотека”. Отзивът за списанието е кратък и изцяло отрицателен. Неизвестният автор е порицал редактора И. Минтов, че работата не му е присърце, та едно толкова ”нужно” списание, той пълни с “гениалните закони на нашите учени министри”. Много по-голямо внимание авторът на отзива е отделил на лошото състояние тогавашното българско правосъдие, към което изразява острото си критично отношение, защото е чуждо но народа.
Теомира – Десислава Петкова