Конституцията на Жечпосполита от 3 май 1791 г. е първата в Европа и втората в света (след Американската).
През есента на 1789 г., не без инспирацията на княз Колонтай, президентът на Варшава Ян Декерт кани представители на кралските градове да поднесат пред Сейма и краля петиция, представяща състоянието и потребностите на гражданите. Процесията от облечени в черно депутати прави огромно впечатление. Вследствие на пристигащите във Варшава новини от революционна Франция, нараства натискът да бъде уреден въпросът за градското съсловие. Достига се до съгласие гражданите от кралските градове да получат право на лична неприкосновеност, достъп до администрация, право да купуват земя, самоуправление и представителство в Сейма и Финансовата комисия. Прието е улесняване на нобилитацията и е премахната забраната за упражняване на търговия и занаяти от шляхтата. На 21 април 1791 г. се приема Закон за градовете.
Поради факта, че Руско-Турската война е към своя край, полските патриоти развиват събитията с бързина.
След държавния преврат по време на Великденската ваканция, на сесия на Сейма от 3 май 1791 г., в която участват само част от посветените в тайната депутати, е прочетен текстът на Конституцията, върху която кралят полага клетва, независимо от протестите на малка група опоненти.
Основният закон на страната е с революционни черти от гледна точка на предлаганата устройствена форма. Дефинира се съвременното държавно устройство, правата и задълженията на гражданите, осъществява се централизация на държавата, като се премахват обособеността на Полша и Литва, създава се едно правителство, хазна и войска. Законодателната, изпълнителната и съдебната власт е поделена между три институции. Предвижда се законодателната власт (Легислативата) да се упражнява от двукамарен парламент, състоящ се от Сейм и Сенат. Значително е ограничена ролята на Сената, като се въвежда принципа на взимане на решения с болшинство. Изпълнителната власт (Екзекутивата) се упражнява от краля и от Съвет, т.нар. Страж на законите. Предвижда се реформа и в Съдебната власт (Юдикативата). Опитът за осъществяване на реформите е осуетен в средата на 1792 г. поради нахлуването на руски войски в Полша.
При изработването на Първата Полска Конституция са използвани френския, английския и американския модел, без да се губи автентичността на закона на законите.
Шляхтата е призната за привилегировано съсловие, но се въвежда държавна закрила над селяните (правото да бъдат лишавани от живот е отнето от шляхтата през 1768 г.). Чуждите заселници получават гаранции за свободата си, което засяга руската императрица Екатерина ІІ, т. к. дворянството в Русия съществува благодарение на крепостническата система. Руската владетелка се опасява, че руските селяни ще започнат да търсят убежище в Полша. Кралят е ограничен до председателстващ Сената и президент на Съвета, т.нар. Страж на законите – Ново правителство, съставено от петимата най-важни министри, примаса, маршала на Сейма и престолнаследника. Основният закон предвижда, че след смъртта на крал Станислав Август Понятовски (1732-1798) тронът ще бъде наследяван от династията Ветини. Тази идея е най-уязвимото място на Конституцията, тъй като се признава надмощието на наследствената власт над изборната. По този начин са отхвърлени решения, близки до президентската система, а поради неосигуреното съгласие на саксонския електор, Жечпосполита е поставена пред опасност от сериозна криза. Министрите, назначавани от краля, е трябвало да се отчитат пред Сейма. Създадени са комисии за полицията, войската, държавната хазна и народното образование. Липсата на опит е причината Станислав Август да съсредоточи властта в кабинета си. През следващата половин година монархът изземва властническите правомощия, упражнявани дотогава от Сейма. Сеймът е трябвало да бъде законодателен орган, който се свиква на две години, но постоянно в готовност, съставен изключително от шляхтата и гласуващ с мнозинство.
Утвърден е Законът за градовете, католическата религия е призната за господстваща с признаване на търпимост към другите вероизповедания, въведена е единна администрация, финанси и войска за Короната и Литва, униатският митрополит е допуснат до Сената.
В началото на 1792 г. руската императрица Екатерина ІІ взема окончателно решение да свали със сила Конституцията.
На 27 април 1792 г. Шченсни Потоцки, Ксавери Браницки, Северин Жевуски и Шимон Косаковски прогласяват в Тарговица Манифест, който им е продиктуван в Санкт Петербург, за образуване на конфедерация въз основа на стария ред и кардиналните права. През май 1792 г. руската армия, притежаваща почти трикратно числено превъзходство, влиза в Полша. Войната продължава по-малко от три месеца. Екатерина ІІ отхвърля опитите за примирие и изисква от краля да встъпи в конфедерацията, заплашвайки го с детрониране и подялба на Полша. Подкрепен от мнозинството в Стражата на законите, Станислав Август подписва акта за присъединяване към Тарговица.
Въпреки надеждите на краля и сметките на предателите на 23 януари 1793 г. е подписана Конвенция за разделяне на Полша между Русия и Прусия.
Закараният в Гродно Сейм е принуден да ратифицира договорите. Съпротивата е абсолютно безуспешна. Следва отмяна на Конституцията от 3 май 1791 г., връщат се кардиналните права и Постоянният съвет, ръководен от посланика Игелстрьом, армията се редуцира до 15 хиляди души. Запазено е гласуването с мнозинство в Сейма и правата на гражданите. Съюзът с Русия гарантира неизменност на системата, руските войски получават правото да нахлуят в Полша, а нейната дипломатическа служба е поставена под руски надзор.
В емиграция Колонтай, Потоцки и Дмоховски се опитват да направят изводи в брошурата “За приемането и отмяната на Конституцията от 3 май”. В страната се колебаят между възстановяването на Конституцията и въвеждането на гражданска република. Актът за въстанието утвърждава Тадеуш Косцюшко (1746-1817) като върховен вожд в Краков на 24 март 1794 г. Лозунгът на въстанието, взет от полската и революционна традиция е: “Свобода, цялост, независимост”. Тадеуш Косцюшко е бил отличен офицер и опитен военен инженер, получил знанията и славата си в служба на Американската революция, а признанието на сънародниците си – в кампанията от 1792 г. В лагера край Поланец водачът на въстанието издава Манифест (Поланецки универсал), с който освобождава присъединилите се към въстанието селяни от крепостничество, дава им право да не бъдат прогонвани от земята си и намалява ангарията. Т. Косцюшко е представител на умереното течение. Отстранявайки краля от власт, той му оказва най-дълбока почит и държи изкъсо радикалните стихии. Опитът му да попречи на свързването на руските и пруските войски завършва с поражение при Шчекочини на 6 юни 1794 г. През същия месец се предават Хелм и Краков. През месец юли и август продължава перфектно водената от Т. Косцюшко защита на Варшава. На 10 ноември 1794 г. в битката при Мачейовице с двукратно превъзхождащия го противник претърпява тежко поражение и ранен, попада в плен. Тадеуш Косцюшко умира в изгнание в Швейцария през 1817 г. По-късно прахът му е пренесен в Полша и е положен във Вавелската катедрала, където почиват полските крале и героите на Полша.
Светкавичната и брутална атака на войските на генерал Суворов разбива на 4 ноември 1794 г. укрепленията, след което започва клане на гражданското население, а Варшава е предадена от магистратите.
След разгрома втората подялба е вече факт. Борбата само забавя процеса на разпадане, дава на народа завещание за бъдещето. Въстанието на Т. Косцюшко защитава достойно Майската Конституция, превръщайки се в част от всички движения за независимост до наши дни.
След дълги спорове империите завършват окончателната делимитация на 24 октомври 1795 г. Станислав Август абдикира и намира смъртта си в Санкт Петербург през 1798 г.
Конвенцията за подялба на Полша, подписана в Петербург на 26 януари 1797 г. е целяла ликвидирането на Полша от картата на Европа и от човешката памет.
Полската конституция и въстанието изпреварват нивото на национално съзнание у шляхтата и народа. По същността си тези исторически събития са решителна крачка към изграждане на гражданско общество и парламентарна система, за които икономическите и социални условия едва са начевали своето развитие.
Съпротивата срещу робството не стихва, посоката на преобразованията постепенно се променя, започва нов процес, от който през следващия век ще се роди полската нация.
По инициатива на Т. Косцюшко излиза брошурата “Могат ли поляците да извоюват независимостта си” (1800 г.) с автор Юзеф Павликовски. Съдържащата се в нея теза, че едно победно народно въстание означава в борбата да бъдат въвлечени освободените народни маси, първоначално не намира отзвук. С течение на времето, с промените в обществото, концепциите на борбата за свобода, цялост, независимост претърпяват дълбока диференциация.
Макар и окована в робство, Жечпосполита разкрива способността си да се преобразява и самостоятелно да коригира траекторията на развитието си. Остава жив полският дух, който не може да бъде завладян от окупаторите.
Теомира – Десислава Петкова