”У каждого мгновенья свой резон,
Свои колокола, своя отметина.
Мгновенья раздают - кому позор,
Кому – бесславье, а кому – бессмертие.”
Из ”Мгновения”
Роберт Рождественски
Лейди Даяна Франсис Маунтбатън Уиндзор беше само една.
Романтичната фея на Уелс разплака цялото човечество на 31 август 1997 г. Майка Тереза каза, че никога няма да разбере Божия промисъл за тази гибел и само след 9 дни издъхна. Къде си, Даяна? Толкова много ни липсваш! Отлетяха десет години от твоята гибел, а Планетата не престана да очаква завръщането ти.
Приказката за лейди Даяна се оказа с фатален край, а след нея остана зловеща празнота, която сякаш не беше истина. Светът търсеше нейното безсмъртно благородство, романтичния и порив и обаятелния финес, връщаше непрестанно кадрите на спомените, за да види и усети отново и отново светлозарната и доброта.
Даяна беше създадена, за да служи предано на каузата на благотворителността. Мисията и беше изпълнена достойно, защото идеалът на милосърдието не беше предаден нито за миг. В името на Кодекса на благотворителността, принцесата на Уелс сътвори по чуден начин свещен духовен Ренесанс в добрите нрави на цивилизацията, стремейки се да излекува завинаги горестта в очите на страдащите, измъчените, немощните, осакатените, онеправданите, изхвърлени от безпощадните и безмилостни сили на естествения отбор и изгубили борбата за съществуване. “Времето, което мина и истината, която си отиде”(Едмон Локар), не бяха достатъчни за забрава.
Имало едно време една чудна принцеса, която носела името Даяна и живеела в Уелс. Кралството я боготворяло като Принцесата на сърцата.
Принцесата на Уелс притежаваше аристократично потекло – баща и виконт Джон Спенсър бе флигел-адютант на Крал Джордж VІ и Кралица Елизабет ІІ. Роден преди повече от четири столетия, семейният герб на фамилия Спенсър ”Бог защитава правото”, бе стожерът в ценностната система на Даяна. Джон Спенсър бе осмият лорд Спенсър и след смъртта му, Даяна наследи титлата лейди. Майката на Даяна - Франсис Фърмой бе дъщеря на Морис Фърмой – четвърти барон във фамилията и член на Английския Парламент. В неговото имение в Норфък, известен като Парк Хаус, преминаха детските години на бъдещата принцеса на Уелс.
Космополитната лейди Ди живееше за честта на Уелс и на рода Спенсър - без завист, омраза, лошо пожелание и ”в мир с всички човеци.”(Римл. 12:18).
Лейди Даяна се бореше за победа над ”злото чрез доброто.”(Римл. 12:21).
Лейди Даяна се молеше: ”за всичките човеци.”(І Тим. 2:1).
Принцесата на народа се превърна в една от най-светлите личности в историята на човечеството, поради което човешките думи и мисли са твърде безсилни, за да я обхванат и опишат в цялост.
Лейди Даяна ни говореше: ”Мир ви оставям; Моя мир ви давам.”(Йоан 14:27).
Светът никога не забрави нейните прекрасни нозе, носещи мир.
Даяна ще пребъде във Вселената на Мира.
След 31 август 1997г. смъртта бе погълната победоносно, защото феята на Уелс победи не със сила, а с Божия Дух и с ”Божието всеоръжие”(Ефес. 6:13). Принцесата на народа получи седемте награди за победителя.
В продължение на години Принцесата на Уелс осъществи изумителна по мащабите си благотворителна дейност като подкрепяше 110 благотворителни организации, вземаше участие в световни инициативи, свързани с борбата срещу СПИН, противопехотните мини. След чудовищната вакханалия в Босна Даяна пише: ”Ние знаем, че жертвите на тези ужасни оръжия ще имат нужда от грижи и подкрепа още много години напред.”
Трагедията в Непал накара Даяна да възкликне: ”Никога вече няма да се оплаквам от нищо.”
Много пъти Даяна напускаше двореца Кенсингтън и се срещаше с онеправдани и изоставени хора.
Лейди Даяна беше блажена, защото в смъртта я следваха дела. Брилянтната благородничка никога не беше лицемерна, за да прегори съвестта и, а нейната добра съвест и даряваше чистосърдечна любов. Несъвършеният до безумие свят, който беше недостоен за ефирната и чистота, чу нейното етернум вале. ”Сбогом! Сбогом!” – плачеха покрусени птиците. Приказката на шармантната лейди беше зловещо объркана. Принцесата, която превръщаше куршумите на войната в цветя, не успя да се отскубне от коварните, проклети пръсти на земната смърт. Планетата беше потресена от връх до корен. Ангелите пееха за най-преданата аристократка на човечеството.
Пустош, време, горест и сълзи. Ако ние млъкнем камъни ще викат и ще видим цялото небе, пълно с хваление.
Ще те чакаме да се завърнеш от градината на ангелите, в колесницата на благородството, за да поставиш в изящните си ръце този настръхнал и размирен свят. Твоята молитва за мир беше свещена. Принцесата на сърцата ще се появи ослепително съвършена, романтична и усмихната както някога. Алилуя! Алилуя! Алилуя!
Теомира – Десислава Петкова