Сонетна пролет и контеса,
гондоли пъстри, но сами,
реката чака, но уви –
завеси спусна тъжна меса.
Плачете до полуда дива,
вълшебно е небето днес,
сеньори пеят във унес,
луната е отломка жива.
Какъв е този маскарад?
Защо сме предрешени и прикрити,
нима душата може да се скрие?
Венеция е в бална рокля,
в коприна и тафта – рубинено сияйна,
напомня ми на сребърните тайнства.