Как трошат тишината
триста луди копита,
тича в сумрака вятър,
диво плачат елите.
Бият бели камбани,
Князът бавно умира,
а в студените длани
шепа пясък изстива.
В бяла риза момиче
от седлото си пада
и реката повлича я
бързо към водопада.
Пада тялото с крясък,
С него кръстът съзират.
Князът...В шепата с пясък.
Той загива, загива.