НЕВЪЗМОЖНОСТ
Крещеше времето като простреляна кошута.
Частици дни се разпиляха нерадостни на пода.
Копнения като мъниста в ръцете си събирах,
а някъде проплакваше любов.
Изгнанице моя, да знаеш как се молех за теб –
както се молят предатели.
Така е късно да те изоставя,
а да те докосна не успявам.
Колко много те търсих, моя мила любов,
както скитах по калдъръми
чух молитвите на сребърните камъни
и ридаенето на изгубени чамове.
След твоя бяг дулата на страха започнаха да вият.
От горестните дъждове разбрах,
че е невъзможно да те стигна.
Ръцете ми са толкова студени,
защото ме отлъчи покрусена.