СЕРЕНАДА
Серенада небесна със жезъл долита,
Като река бяла любовта преминава.
Ренесансов рицар препуска към мен –
как исках да го срещна наяве.
В параклис от безвремие се лутам,
видения изгубени възкръсват.
Абажури сатенени неспокойно гадаят
ще достигне ли благородникът замъка?
Очакване тича с пантофки червени,
мраморни стълби студено мълчат.
Олюлени стъбла от стремежи откъсвам.
Дали започва моята приказка перлена,
написана върху папирус във Египет?
Живяла векове във пясъци брокатени,
опръскана неволно от реката Нил,
дочула писъка на робството,
отнесена от кораб венециански
и подарена на епископ.
Оставена в болонски замък,
където я намерих – оцеляла, истинска и моя.