Тишината се завърна от Голгота,
тъй бързо ме отмина и не спря.
Прочетох, че има острови от безмълвие,
в които ромоли плачът на Вселената.
Пътуват русалки в древна сага епична,
от която епистоли изпращат,
битие, ранено от стрела космична
донася дихание на Серафими.
Чувам как чудно пърхат крилата им,
съзирам в очите тъжнотата им,
която изпепелява мигът земен.
Дърветата на Рая от нежност са пленени,
но хората към тях отдавна не поглеждат,
в заблуда земна омагьосани,
чиито нокти драскат алчно и зловещо
в телата им, превърнати на статуи безнравствени.