|
Публикации на сайте о событиях на Украине и их обсуждения приобретают всё менее литературный характер. Мы разделяем беспокойство наших авторов. В редколлегии тоже есть противоположные мнения относительно происходящего. Но это не повод нам всем здесь рассориться и расплеваться. С сегодняшнего дня (11-03-2022) на сайте вводится "военная цензура": будут удаляться все новые публикации (и анонсы старых) о происходящем конфликте и комментарии о нём. И ещё. Если ПК не видит наш сайт - смените в настройках сети DNS на 8.8.8.8
 "Последнее время"
Новые избранные авторы
Новые избранные произведения
Реклама
Новые рецензированные произведения
Именинники
Содержание
Поэзия
Проза
Песни
Другое
Сейчас на сайте
Всего: 88
Авторов: 0 Гостей: 88
Поиск по порталу
|
Автор: Контеса
ГЛАС НА РАКОВИНА За греховете да плачем, приятели, така както Рая скърби. Какво ли говорят звездите за нас в сияние трансцедентално? Белези от смърт остави гордостта земна, смарагдова суета ме смразява, благородството претърпя трансформация - защо ли в измама се мъча? Тежат греховете като стоманени мечове, от безумие предадохме Небето, разболяхме се от своеволия, за да не сме съвършени, в съня си само не грешим. Очите на Луната са добри и няма никого да оскърбят. За къде ли сме тръгнали, се питат раковини и гларуси? До къде ще достигнем в алчност неистова? Маскирани грешници се преструват на Ангели - на живот и смърт всеки ден. Ще си отиде ли завинаги вината, сковала цялата ни същност, покрила ни с отровна тога? Ти, истина ли си живот, кажи? А може би си мисъл бяла, реалност осезаема ли си, или дихание сапфирено от детство долетяло? Лъжа препуска неуморно, Жана д' Арк бе предана до смърт, да стигна до сърцето и желая, в него аз вълшебница ще бъда. Инкрустирана романтика ми подари лятото, но аз съм каещ се грешник. Умопомрачително недоволни сме често, инквизирайки добротата. Кажете ми, дървета, какво е обичта истинска? Нима инфанта аз съм, тичаща между колоните на времето, които като кукли се засмиват? Понеси ме, Небе, някъде далече от тази окупация . Моя, Земя, прегърни ме - глупостта загуби сражението, а ту при ще побеждаваме, алтернатива друга невъзможна е.
© Контеса, 10.10.2008 в 12:48
Свидетельство о публикации № 10102008124850-00080140
Читателей произведения за все время — 69, полученных рецензий — 0.
Оценки
Голосов еще нет
РецензииЭто произведение рекомендуют |
