КАДЕНЦА
"Ние знаем, че белият човек не разбира нашите пътища".
Сиатъл, индианският вожд
Планетата е грахово зърно, което в дланите държим.
Каденца вълшебна е любовта небесна,
орис чуждокъщна седефени вопли донася.
Къде са копията на кахърите,
към нас летящи подло?
Къде е страхът - тази страст пагубна?
Враговете станаха пепелища,
греховете - цветя,
невежеството - минало.
Битието проклето не боли както преди,
от аналите вехти съвестта свири на орган -
хаосът стопи се като свещ восъчна.
Достойно ли е да умираш всеки ден,
когато Ангелите обещават друго?
Нима сме странници безскрупулни,
в абсурдни стълкновения изгубени?
Как искам да съм като теб, Земя -
добра, красива и разумно-свята!
Ти никога не спираш в своя път.
Пази ме, моля те , от този свят коварен,
от същността му кръвожадна, тварна.
Сетивата на мислите са на клада осъдени като еретици.
ТЕОМИРА -ДЕСИСЛАВА ПЕТКОВА