Принцесата на принцесите. Лейди Даяна надживя времето и пространството. Принцесата на Уелс е над времето и пространството. Изминаха толкова много години от зловещата и гибел, а кучешкият грозен лай срещу звездата на Даяна не престава.
Принцесо, Даяна, принцесо, уелска, принцесо на света!
Лейди Даяна премина като вълшебно сияние през света. Човечеството повярва в най-чудната уелска приказка, която някога е била разказвана.
“- Умирам, умирам!” – бяха последните думи на Даяна.
Всъщност колко особено звучат думи като: покойната принцеса Даяна. Едва ли някога лейди Спенсър ще бъде прежалена. И до днес се носят слухове, че майката на принцовете Уилям и Хенри е жива, но скрита далеч от алчните за сензация хорски очи. Според друга упорита мълва лейди Даяна е убита, но подобно твърдение не може да се докаже.
С безумна светкавична скорост колата, в която пътува принцесата на Уелс и Доди ал Файед, връхлита в парижкия тунел Понт де л’ Алма, където ги очаква фатална изненада. Ударът е злокобно неизбежен. Накъсани мигове, отчайваща предопределеност, последни снимки на принцеса Даяна и ... толкова бързо Париж става център на внимание от всички световни медии. Нечувано, звучи само като предположение, дано не е истина, дано не е истина! Имам чувството, че сънувам някакви тягостни кошмари, когато толкова потресаващо прозвуча:
- Лейди Даяна почина от сърдечен удар.
Няма я вече принцесата на народа. Думата почина изобщо не ти отива, принцесо.
Принцесо, Даяна, принцесо, уелска, принцесо на света!
Тази дума няма нищо общо с теб и с твоето магическо амплоа. Кажи нещо, Даяна, кажи нещо от твоята Планета, където шепа звезден прах разказва за живота ти. Какво ли е да се мъчиш в болнична стая в една агония, която можеше никога да не се случи? Какво означава за Лондон датата 6 септември 1997 г., когато ковчегът с тленните останки на Даяна премина пред смаяните погледи? В глухотата на пространството като пустинно изпепеляване се чу: Даяна, Даяна, Даяна...
Много ми е трудно да пиша за лейди Даяна Франсис Маунтбатън – Уиндзор, за най-истинската принцеса, която някога се е раждала. Светът я запомни само с добро. След нейната толкова неочаквана и чудовищна смърт, нещо прегоря в сърцето на Уелс. Земята осъмна без своята духовна принцеса. Точно две седмици преди да посети България, Даяна издъхна. Каква е била мисията и, свързана с тази твърде опасна и много изостанала балканска губерния, мога само да гадая. Явлението Даяна ще продължава и занапред с омаята на най-вълнуващите аристократични легенди. От безкрайност към безкрайност, от Даяна до Даяна, с Даяна и за Даяна...Още приживе принцесата на сърцата се сблъскваше с потресаващата ирония на доста медии и с плеяда безпочвени обвинения. Беше обвинявана: за какво? Беше подценявана: защо? В атаките срещу принцеса Даяна побърза да се включи и България посредством калпазанския филм “Мисия Лондон”. Алек Попов показа по абсолютно недостоен начин, че не е джентълмен и че може да се гаври отвратително, както си поиска с костите на лейди Даяна. Арабите казват, че глупавите шеги и подигравките могат да служат за развлечение само на глупците. Когато уж посредством постановка се представя принцесата на Уелс като евтина жена, трябва да се каже, че подобен подход е фарс. Просташко, дебелашко и съвсем в стила на гадни, пропаднали, балкански питекантропи. Какво друго да очакваме от българското кино? Паметта на Даяна беше осквернена толкова гнусно и толкова злокобно. Имам си поне 5 на ум за българските филми, за българските писатели, за които вече няма никакви задръжки. Държава, която не може да спре произвола на светотатството и не притежава нравствена цензура, няма как и за какво да бъде уважавана. Аз съм се зарекла да не гледам български филми, защото е просташко. Един турски адвокат ми каза:
- Не ти препоръчвам да гледаш българска телевизия. Вони на разврат и невежество.
Дали пък не е прав? Може би. България се съдра да се излага по света и у нас с печатните си и електронни медии. Фалшиво, смешно, жалко и адски потресаващо. Далече си, България от истинското и свещено изкуство, защото нямаш меценати от сой. Не знам как на някои лица не им е неудобно да се наричат хора на изкуството и да създават филми, които нищо не значат. Евтино и гнило, противно и отблъскващо. Лейди Даяна е свята, защото промени човечеството, защото можеше да бъде и беше велика личност. България няма нито една дама, която може да бъде като лейди Даяна – толкова извисена, всеотдайна към клаузите си и толкова благородна. А благородството е красота. Най-невъзпитаните хора на земята са българите. Готови са да принизят всеки, да те купят и продадат само за няколко секунди. Подиграват се посредством медиите на достойни личности по най-долен начин. Византийските хронисти не случайно са писали: ”булгариус-вулгариус”. Няма бивш варварин. “Една гнила ябълка заразява всички останали.” – казват в Англия. Толкова много вони на прокиш в т. нар. български медии, че не е за коментар. Случайни хора започнаха да се издигат в обществото и да се правят на интелектуалци, което е пагубно. Казват, че България няма интелектуален потенциал. България е вече много западнала и толкова неграмотна, че дори африканците и се смеят. В Африка поне имаше културно влияние на Великите сили, които я учеха на обноски, чужди езици и т. н. Република България не желае да разбере какво значи възпитание, уважение, стремеж към прогрес, защото има други приоритети. Страна, която не може да случи на политици, страна без авторитет и признание. Да тръгнеш да се гавриш с лейди Даяна, която винаги ще вълнува света, означава, че не си достоен да бъдеш автор, но т. к. живееш в България, където хавата позволява всичко, където няма нравствена цензура, твоите зловещи неандерталски шеги получават карт бланш, а обществото ги оценява като видите ли много добър подарък. Просташко е с варварски пръсти да се разхвърлят костите на лейди Даяна Спенсър. Обидата е историческа. Но как да се обясни на варвари какво е морал и цивилизация. Да се започне да се обяснява, означава да разпръснеш бисери пред свине.
Принцесо, Даяна, можеш ли да си представиш какво означава да живееш в България и да гледаш как някакви много зле образовани самозванци заемат доста завидни позиции в обществото? Не знам дали принцесата на Уелс би издържала и един ден в тази отчайваща питекантропска какафония, наречена България, където всичко е възможно и нищо не е сигурно.
Теомира – Десислава Петкова
София – България
19 декември 2010 г.