Не можете да си представите каква неописуема радост Ви предстои на 9 септември 2009 г., когато се навършват 65 г. от преврата на "другарите". Думата другар има сакрално значение, а колега означава другар по съдба. С реставрацията на капитализма доби известност и думата безработица. Изведнъж работата изчезна. Тук работа, там работа, няма я, защото Новото време я скри. Безработицата е състояние на трудовия пазар, при което предлагането на работната сила надвишава търсенето и.
Nu= E
──── . 100
E+ U
Nu – норма на безработица
U – общ брой на безработните лица
E – общ брой на заетите лица.
Безработицата бива: пълна, непълна, явна, скрита, принудителна, доброволна, функционална, структурна, циклична, класическа, сезонна и остатъчна.
Отново се възцари времето на противопоставянето. Убийството на Авел от Каин, двубоят между Иаков и Исав, синове на Ребека и Исаак. Спорът между Исав и Иаков започнал още в утробата на майка им. Какво са делили преди да се родят не е ясно, но Иаков се ражда след Исав, здраво вкопчен в крачето на брата си. Когато пораснали, Исав за една паница леща продал първородството си. По-късно баща им Исаак, бил излъган от Иаков, за да се стигне отново до получаване на измамното първородство. Английският езиковед Дейвид Кристъл говори за теория, според която пещерният човек е познавал по начина на произнасяне на определени звуци кой е приятел и кой враг. Монтеки срещу капулети, гуелфи срещу гибелини, експлоататори срещу роби... Каква е формулата на експлоатацията?
На 10 ноември 1989 г. по време на митинг пред Народното събрание, Славчо Трънски заяви, че за него този ден е “Българският Девети септември”. Да, наистина, абсолютно вярно, защото “другарите” са “на всеки километър и така до края на света”. От този ден започва една историческа трансформация от властването на червената буржоазия.
“Нощта ражда из мъртва утроба
вековната злоба на роба:
своя пурпурен гняв -
величав”.(“Септември”, Гео Милев)
В историята на България стартира нова ера – ерата на “другарския” капитализъм.
“Септември! Септември!
О, месец на кръв!
на подем
и погром!”(“Септември”, Гео Милев).
10 ноември 1989 г. е всъщност Българският Девети Септември! Другарки и другари, току що прозвуча изречението на деня. Ето кой ще бъде основният лайтмотив оттук насетне в обществените отношения на България. Цели 45 г. живяхме в “социализъм” и вече толкова ни омръзна, че решихме да направим капитализъм. Да, да, същият онзи капитализъм, който заклеймяваше Карл Маркс в “Капиталът” още през 1867 г. Строихме най различни видове “социализъм” – зрял, по-зрял , презрял и т. н. “Социализмът” беше само за хора като мама и татко, които работеха неуморно. Тогава всички се трудеха, а отклоняването от общественополезен труд се наказваше с цялата тежест на НК. Не си спомням някой да е седял диван чапраз. На неработещите веднага е била намирана работа, независимо дали е била желана или не. Обществено-политическият строй от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. беше една симбиоза между червена и стара буржоазия, работническо-селска интелигенция и още куп други държави в държавата. За нас изкуствения “социализъм”, а за “другарите” съвсем друга реалия.
Който не беше с “другарите” остана в кулоарите и не успя да натрупа авоарите.
“Другарите” така другарясваха нацията, че една голяма част от нея нямаха възможност за каквото и да било противопоставяне.
Орария, Другария, Вулгария – бандити, охлокрация, клюкария. Клюкариумът по Българските земи е бил винаги много развит.
Ала-бала, портокала – новините на “другарите” в портала.
“Земя като една човешка длан” – погубена от мафиотска бран.
“Но кълни, майко, проклинай, таз черна” другарска “прокуда”.
В името на народа, с приклад в ръка, функционерите на Деветосептемврийската Революция влизаха в домовете на старата буржоазия и завземаха недвижима собственост, интернираха неудобни противници. Дори непокорните другари бяха изпращани в тъмни гори тилилейски, далече, далече, чак при племена в Южна Азия, за да се вразумят и много, много да не критикуват преврата. За пример служеше Й. Сталин, който изселваше от Украйна неприлично богатите българи, за да не правят лошо впечатление.
“Кой ще Ви позволи да следвате, след като сте врагове на народа!” Дори невръстни деца бяха наричани врагове. В името на кой народ се извършиха радикалните промени? На откъснати листове от тетрадка активисти на новата политическа сила пишеха с молив победоносно, че абсолютно доброволно се създава ТКЗС от еди-колко си жени, мъже и старци. “Всички” до един даваха средствата си за производство в името на общата кауза. Не на частната собственост, защото тя деградира индивида! Не на господарите потисници! Да на ОФ! Да на комунизма! Дръзналите да се осмелят да не се присъединят към ТКЗС, получаваха незабавно “другарска” калъчка. Новите властимащи продадоха кръвта на Гео Милев, Владимир Благоев, Станке Димитров – Марек, Митко Палаузов, Никола Вапцаров, Асен Халачев, Мара Денчева – Саня, 6-те ястребинчета и т. н. и т. н., за да си купят един коренно различен социален статус. Цървулите станаха особено важни бизнесмени с неограничени планетарни възможности. Идеологията им много приличаше на болшевишката и проповядваше, че лекари и чистачи трябва да живеят на един етаж в едни и същи жилища, че с 3 чувала картофи можеш да си купиш шлифер, вместо да плащаш с пари. Парите, другари, постепенно ще изчезнат и така ще бъде построен справедливият комунизъм. За 45 г. не можа да се достигне до заветния комунизъм поради подривната дейност на вражески фактори в страната и извън нея. Шпионите на Запада щъкаха насам натам и промиваха мозъци. Така в резултат на вятъра на промяната изведнъж стана ясно, че незабавно трябва да се обяви демокрация. За съжаление, както “социализмът” беше чиста проба фалшификат, така и “демокрацията” не беше нищо друго, освен до болка познатия капитализъм от близкото минало. Времето на етатизма свърши, другари, стопи се като восъчна свещ.
Незабавно се намериха недоброжелатели, които да “докажат”, че в България никога не е имало фашизъм и експлоатация, не е бил приет Закон за женския и детския труд в индустриалните заведения (1905) и никога не е имало класова борба. Когато фактите говорят и Небето мълчи, защото Австро - Унгарските Батенбергови плочки пред Българския Парламент помнят зловещите кървави сблъсъци между стачкуващи и конна полиция по времето на Третото Българско Царство. Какво ще кажат клеветниците, когато разлистят Червената книга на адвокатите антифашисти? Да, трябва да се създаде Бяла книга на адвокатите в България. От Червената книга става ясно, че в “проспериращата” Балканска държава са действали ЗЗД и ЗЗН. През 1918 г. са образувани масови процеси срещу войнишки жени, които протестират против войната и глада. В тяхна защита се явява адвокат Пенчо Савов, което го превръща автоматично в обвиняем. Поради невъзможност да бъде осъден в съдебна зала, той е убит на 27 септември 1923 г. по шосето за с. Катуница, Пловдивско от полицаи, а не от Иванушка Глупака. Пенчо Савов Пенчев е роден в Пловдив на 14 юли 1883 г. Още като ученик се присъединява към стачкуващите против забраната да се чества паметта на Христо Ботев. Участва в стачката на Пловдивските ученици против уволнението на учителя Никола Габровски и първенеца на гимназията Георги Бакалов, обвинени в разпространението на социалистически идеи. Включва се към стачката против уволнението от всички училища в страната на учителя Димитър Благоев, обвинен, че е “Апостол на социализма в България”. Следва изключване от СУ ”Свети Климент Охридски” като “неблагонадежден”. Пенчо Савов отпътува за Женева, където завършва право. През 1907 г. се завръща в България с идеите на забележителната социалистическа школа ”Хандверк”. Избран е за общински съветник и училищен настоятел в Пловдив, сътрудничи на сп. “Ново време”, “Работнически вестник” и др. Участва в подготовката на Септемврийското въстание и затова е ликвидиран. На 9-ти юни 1923 г. през нощта бе свалено Правителството на БЗНС. А. Стамболийски всъщност имаше Оранжева гвардия, посредством която се саморазправяше с политическите си врагове. На същия ден в Плевен се взема решение от ГК на БКП да се въстане срещу узурпаторите на властта. На заседанието адвокат Асен Халачев казва:”Ако тези дни стоим със скръстени ръце и поколенията няма да ни простят”. Превратаджиите започват жесток терор, достоен за отвращение от цялото прогресивно човечество. В София се провежда масова политическа стачка, която прераства в улични демонстрации и престрелки. Преди да се даде сигнал за въстание, в с. Мъглиж пуква първата пушка.
“Мъглиж беше пръв”. (“Септември”, Гео Милев).
Най-после се взема решение въстанието да избухне на 22 срещу 23 септември 1923 г.
Септемврийското въстание обхваща цяла България -от Гложенския Балкан до Странджа. В някои селища е обявена работническо-селска власт. В този кървав бунт участват над 100 000 души, а над 20 000 са убити по най-зверски начин без съд и присъда. Нали България е била “демократична” държава. Тогава защо историята записа в аналите си тази вакханалия, която приличаше на Априлското въстание от 1876 г.? Разгромът на въстаниците е улеснен от липсата на организация, военен план и противоречиви нареждания. В доклада си командирът на Втори конен полк в Лом отбелязва, че поради липсващото единство във въстаническите сили е успял да задържи властта в “този чисто комунистически и дружбашки край”. Антон Страшимиров се провиква :”Клаха народа си, както и турчин не бе го клал”. През ноември 1923 г. от трибуната на Парламента Петко Д. Петков каза:”Убийците са в кабинета, убийците заседават тук”. “Демократичната и правова” власт не му прости и го разстреля на улицата. Френският писател Анри Барбюс разобличи белия терор в България в книгата си “Палачите”. Без съд и присъда са били убивани цветовете на българската юридическа мисъл.
“Бих обичал, майко, бих обичал,
но ми требва свобода и хлеб”.(“Имам си родина”, Н. Вапцаров)
Жестокото социално разслоение и експлоатация доведоха до кървавите събития от 1923 г. Запомнете тази потресаваща Червена книга на избитите адвокати антифашисти. За юридическата интелигенция с леви убеждения държавните служби в Царство България се оказват недостъпни, поради което единственият изход става адвокатското поприще.
Асен Илиев Халачев е роден в Плевен на 28 декември 1889 г. Завършва право в Женева, след което става адвокат в Плевен. Като офицер взема участие в трите войни. По време на Деветоюнския преврат през 1923 г. застава начело на въстаналите маси в Плевенския край. След жестока инквизиция е убит на 25 юни 1923 г. в Плевен, а тялото му е захвърлено в р. Вит.
Паметната плоча на адвокатите антифашисти беше поставена във фоаето на Съдебната палата в София, но след 10 ноември 1989 г. беше зазидана. Влизаш през централния вход на Съдебната палата, обръщаш се надясно и не я виждаш. Нищо не е забравено и никой не е забравен. Нямаше нужда да се посяга на скрижалите на паметта по толкова недостоен начин.
Една репресия преди 9 септември 1944 г. роди друга репресия след тази дата. Убиецът на 6-те ястребинчета беше оставен жив, за да бъде оръдие в ръцете на комунистическата власт за мокри поръчки. Какъв е прочитът Лайпцигския процес от 1933 г. днес, в началото на ХХІ в.? След неуспеха на нелепите обвинения, след куп фалшификации и шантажи, Г. Димитров, Васил Танев и Благой Попов са пуснати на свобода. На 23 декември 1933 г. в 10 часа и 13 минути председателят на съдийския състав д-р Вилхелм Бюнгер подчертава след оправдателната присъда: “Господа, ние трябва да защитим Германия, която е правова държава”. Запътва се към кабинета си и се застрелва, защото не е изпълнил политическата поръчка. Първият разобличител на фашизма в съдебна зала беше Георги Димитров. Но съвременните нихилисти отрекоха този факт, както и Кафявата книга на жертвите на фашизма, паралелния контра процес в Лондон, в който взеха участие елитни журналисти и юристи и оневиниха задържаните българи. Над 250 видни американски личности защитиха Г. Димитров. Какво ще кажете, фалшификатори на историята, за изказванията на Ромен Ролан, Анри Барбюс, Алберт Айнщайн, Артуро Тосканини? Светът е учуден. Светът е очарован. Светът оценява по достойнство поведението на Георги Димитров. Трудещите се в Париж, Лондон, Прага, Варшава, Чикаго и Амстердам заклеймяват подпалвачите на Райхстага и настояват за освобождаването на задържаните български граждани. Новите политици посегнаха с пресметливите си пръсти към историята по един чудовищен начин. Цената на прехода обезобрази до неузнаваемост светогледа на нацията. Всичко, което пишеше във в-к ”Антени” беше вярно, защото глобализмът е новото име на империализма. “Капиталът” на Карл Маркс се оказа също горчива истина.
“Е, другари, Вие да не сте медал, че да висите на шията на партията цели 45 г. Време е да отидете при мосю капитализъм”. Така и стана. “Мога да Ви дам отчет за всеки цент, само не ме питайте за първия милион”. Номерът на Рокфелер с ябълката отново бе изигран. Ти, записа ли се капиталист? Толкова е просто - вече няма другарски съд, санкция за спекула, а държавата – това са шепа частни собственици, тарикати.
“Тъй върви светът! Лъжа и робство
на тая пуста земя царува!” (“Борба”, Христо Ботев)
Съдът е бледо копие на правосъдие и кой му е казал, че е истински и свещен съд, не е ясно. Още по времето на турското робство кадиите са съдили “не по бяла брада, а по бели кълки и по пари”. Пътят за разграбването на държавната собственост беше чист и нямаше кой да спре мародерите. Кенгурото скача, цените скачат “и така до края на света”.
Аз не си давам пионерската и чавдарската връзка, спомените от летните пионерски лагери и пионерските поръчения за всички богатства на Вселената.
Колко е процентът на неграмотността в съвременна България и къде се е чуло и видяло да се закриват училища? Училището е светилище и никога не може да се затвори. Затова ли се бореха Българските Възрожденци. Още е жив подвигът на пламенните родолюбци, които с 2 наполеона отиваха да следват в странство, след което се завръщаха, за да служат на народа.
“Учение и труд, жизнерадост и дръзновение”.
Съзнават ли управляващите какъв дух имаше в учебните заведения до 10 ноември 1989 г. и днес? По коридорите на някои училища се играе на ластик, а учителският труд се е превърнал в благотворителен труд в полза на обществото. Какви бяха духовните ценности преди и сега? Новите отрицателни герои на деня вече 20 г. оскверняват морала и добрите нрави. Те са се превърнали в грозни микроби, които са толкова отвратителни, че не подлежат на коментар. Леките жени трайно се установиха в реалността и започнаха да се натрапват нагло всеки ден. Те са на първите корици на списания, те са “гордост” за държавата. Ама разбира се, че как иначе. Разврат, цинизъм, вулгарност – каква пагубна духовна катастрофа за нацията. Няма ли кой да ни защити? Не случайно народът е създал през Средновековието обичаят “сургюн”, свързан с изгонване на обитатели, които са символ на разврат. Европа ни европяса с гнилия си морал, гнусна експлоатация и с търговията на свещеното тайнство брак. Съпругът се нарича управляващ партньор, съпругата – старши партньор, а децата са партньори. Казано на елементарен български език, на западняците не им е много ясно, че бракът е свещен съюз, а не холдинг, който се продава като движима и недвижима вещ. Европа ни подари старите си тенекиени трофеи, дрехи втора употреба и гнусната си търговска сметка. В София н-р има рециклирани автобуси от времето на Великата Френска Буржоазна Революция, в които като се качиш, имаш чувството, че си тръгнал при извънземните, т. к. понякога за 2 часа не можеш да пристигнеш до желаната спирка.
Вие трябва да се научите да се продавате...
Когато се роди младенецът Иисус, при него дойдоха мъдреци от Изток, а не от Запад. Звездата на Спасителя изгря на Изток, а не на Запад.
“Не сме се събрали, аз съм на мляко” – казва в TV реклама Капитан Петко войвода от Доган Хисар. Какво мляко, какви камили, Вие за маскари ли ни взехте?! Сега остава и Джузепе Гарибалдова Италия да се изгаври по този начин с един от националните си герои и в-к “Република” съвсем ще пощурее. Българските хайдути не са за продан и не са марионетки в ръцете на грубия материален интерес. Капитан Петко ефенди, я запей Националноосвободителните химни, та да чуе Балкана, да загърмят пушките и да запеят буките. Остави млякото и кажи святата и страшна хайдушка клетва.
От Етъра в Габрово вместо борчески песни се демонстрира ревю на бельо от времето на турското робство и разни цярове против забременяване. Къде остана българщината и достойнството на този град?
Какво знае за нас Светът, какво? Държава, която изгуби 650 г. от еволюционното си историческо развитие и 30 г. след 1878 г. плащаше данък като васално княжество на Османската империя, доста трудно и мъчително може да се превърне в модерна и преуспяла.
Как можа алчният Български бизнес да допусне осъществяването на концерт от материалното момиче Мадона в деня, в който е била отсечена главата на Св. Йоан Кръстител? Денят е наречен от народния гений Сековене, Иван Коприван. Мадона е символ на разврат и безсъвестност. Посредством секс мурафети тя печели милиони евро от балъци. Мадона се осмели да оскверни празника Успение Богородично в Полша и никой не можа да я спре. 60 000 българи доказаха на 29 август 2009 г., че кощунството е основното им амплоа. След концерта в България материалната певица отлетя за изявата си в Израел, където не беше пяла от 1993 г. Да не би пък да е решила след шоуто си да се присъедини към окупаторите на Палестина и заедно с тях да попатрулира за PR? В САЩ “Парица е царица” и щом капиталът си иска своето, така трябва и да бъде.
“Чинарите зашумяха” и донесоха нови и нови изненади.
“Какво ще ни дадеш, историо,
от пожълтелите си страници?”(“История”, Н. Вапцаров)
Новото време налага безмилостни правила. 45 г. истински и фалшиви другари вървяха редом ръка за ръка. За да успееш и да бъдеш човек трябва да станеш член на БКП или на БЗНС. “Човек е човек, когато е човек на някой голям човек” (Р. Ралин). Не ли време другарите да се разделят, за да се види кой е предател и кой почтен? В-к ”Дума” всъщност в-к “Чума” на червените главорези ли е, или е в-к “Дума” на Българските почтени и достойни люде? За 20 г. свободата така и не дойде. Според Волтер социалните конфликти се решават посредством сравняване “съответните последствия от крайните противоположности”. Има ли смисъл да се плаче за разлятата вода и за тази, която изтече под мостовете? За Брюксел България е все още длъжник, реформите буксуват, а прогресът иска карт бланш. Захари Стоянов с горчивина беше отбелязал за свой съвременник, че “и той се родил българин”.
Иначе на фронта нищо ново. Познатите упреци на Франция и Германия срещу Турция се превърнаха в рефрен. Какво липсва на ЕС? Разбира се, Града на градовете, Великолепния Цариград, днешен Истанбул и джиджания Босфор. Интересно защо Франция не даде надлежно обяснение как в резултат на използването на химични торове унищожи кораловите рифове и стана причина за смъртта на морските обитатели по крайбрежието и? Бонжур, Бонжур! Ма шер, Ма шер! Ох, на Европа Френчето!
“Плачете за Париж, столицата на разврата, на цивилизацията, школата на шпионството и робството...” (“Смешен плач”, Хр. Ботев)
Относно немската граматика могат да се кажат твърде много неща. Как е възможно да се събират в една дума съществително и прилагателно име? Затова Карл V-ти е говорил на немски език само с конете си, защото е разбирал колко е несъвършен. Конски език, езикът на гордостта.
Един от опасните подаръци на Европа бяха сектите, които нахлуха като хиени сред православната общност. Небето е едно и душата е една. Вярата също е само една. Всичко останало е плод на болни амбиции и печална слава. Никой не бива да преиначава Новия завет, защото така осквернява Писмото на Бога до Човека. До ден днешен властта толерира пагубните учения, защото така се нарежда отвън. Мюсюлманите говорят за пророка Иса, който е всъщност Иисус Христос, за видоизменено Второ пришествие. Защо не измислят нещо ново, а преписват от християните и преиначават святи ценности? Бурките всъщност копират облеклото на Богородица.
“Няма да плащаме за Вашата криза” – гласи надпис в София. Възкресяването на капитализма активизира поддръжниците на Ернесто Рафаел Гевара де ла Серна (Че Гевара), защото непознатият злодей окова доста опасно българите. Дали е прав фон Шпигел, който каза на руския войник, че братушките са направили “величайша глупост”? Вазовият разказ “Негостолюбиво село” не е илюзия, а истина. За Васил Левски българският народ е робски. Няма стига с тази проклета робска психика, която ни прави покорни слуги на мосю капитализъм. Как се натрупва капитал виждаме вече 20 г. Щип оттук, щип оттам и бизнесът трупа ли трупа, че и нас затрупа. “Хората пари натрупаха.” отбелязваше заинтересувано Бай Ганьо още в края на ХІХ в. Щип, щип, щип...Ето как се смуче кръвта на народа. Муфтиха народа си така, както и турчин не го е муфтил. Когато русите ни освободиха през 1878 г., се оказало, че има овчари с по 100 овце и съвсем резонно възникнал въпросът от кого са ни освободили.
Разликата между различните социални слоеве е повече от осезателна. Децата от по-бедните слоеве съзряват по-бавно от децата на богатите. Август Бебел отбелязва, че:”В индустриалните области работник и работодател и външно се различават, като че ли спадат към различни човешки раси. Въпреки, че сме свикнали да го приемаме, все пак то се хвърли на очи по особено застрашителен начин на едно предизборно събрание през зимата на 1877 г. в Саксония. Предната част на залата заемаха противниците ни, почти без изключение силни, яки, предимно големи фигури, излъчващи здраве, а в задната част на залата стояха дребните бюргери; девет десети от тях бяха тъкачи, повечето малки, дребни, слаби, тесногръди, с бледи бузи, а лицата им издаваха грижи и недоимък. Достатъчно е само едно поколение и от двете групи да бъде поставено при равни благоприятни жизнени условия и разликата ще изчезне”.
По време на феодализма 7-годишни момчета са постъпвали като пажове на работа. Капитализмът също е принуждавал деца незабавно да постъпват на работа. Илюстрациите на Хайнрих Циле от 1900 г. са потресаващи. Момиче е поставило седмичната си заплата на масата пред измъчените от мизерия лица на семейството си. Под картината пише:”Това ли са всичките пари за една седмица?”, след което идва продължението: “От утре ще се работи два часа повече. Началникът каза, че с това ни прави добро; колкото по-дълго време работим, толкова по-малко време ще ни остане да си прахосаме парите”. Х. Циле коментира :”Боли, когато тъжното се продава като шега”.
Какви вестници и списания ни натрапи новият, т. е. стари общественополитически строй? Порнография и цинизъм валят всеки ден по доста голяма част от българските медии, защото така е изгодно и така има печалба. Сега основният Закон е Законът на печалбата и затова целта оправдава средствата. Европа стана “Криворазбраната цивилизация” за България. Част от медиите днес са простотийки, жълторийки, шашавийки и лумпенийки. Журналисти с гнил морал нагнетяват астрална кал. Как ще расте и от какво ще се възпитава новото поколение на България? От репортери става ясно, че престъплението проституция е работа. Либийският майор Деянов беси проститутки, а в България ги издигат на пиедестал. Българската чудовищна престъпност плаче за арабско правосъдие. Публични домове никнат като гъби, мъжеложството шества победоносно, а държавата седи с ръце на кръста, готова да играе ръченица. Полицията атакува бандьо със стоп патрони, които и сфрака не могат да уплашат.
Сивата икономика е 98 % според министъра на финансите. Като се източва толкова много от хазната, откъде и се взима силата на държавата, откъде ни изплащат заплати? Може би Господ наистина е българин.
Западът нека да продава прогнилите си “ценности”, важно е ние да не купуваме този упадък, да не се превърнем в евтини еднодневки и простакелки-фасулки, защото дяволът обикаля “като рикащ лъв”, готов да ни глътне. Цигу-мигу, окупирахме без капка кръв наследниците на кан сюбиги Аспарух. 45г. капитализмът се тюхкаше как се поддържа икономиката на социалистическия лагер и как е възможно да се издържи толкова години без фалити? Иди доказвай, че социализмът е утопия, след като държава, народ и територия са обвързани от народния суверенитет. Държавата никога не може да банкрутира и затова държавната собственост е недосегаема от каквито и да било кризи. Явно частната собственост е фатално уязвима от капризите на несигурния капитализъм. Проучвания доказват, че високоразвити и свръх технологични фирми живеят благодарение на късмета, който им е донесъл рисковият капитал, а не държавните благодеяния. И видите ли, България не си е направила труда да създаде фондове на рисковия капитал. Само чрез риск ще има свръх печалба. Старите лозунги за етатизма са вече история, която не може да се повтори. Радвайте се и се радвайте на новия си начин на живот. Който продава кока-кола и кроасани печели повече от преподавател във ВУЗ.
Особено светотатство на властта беше решаването на въпроса с многогодишните жилищноспестовни влогове на граждани на принципа слама за слон. Значи трябваше да се чака няколко десетилетия, за да се получи не апартамент, а някакви си 8 000 лв. Осребряването на лихвоточките няма нищо общо с правото на собственост и с Нотариалния акт. Така че за пореден път държавата-мащеха показа как се лишават граждани от недвижими имоти, които им принадлежат по закон.
Изключително трогателно беше превръщането на д-р Ох, Боли в д-р Ох, Пари. Болниците все повече заприличват на фабрики за пари. Имам усещането, че се намирам в супермаркет.
Ура за промените и реформите! Ура за заплатите, с които освен хляб и вода не можеш нищо съществено да си купиш. Червеният звяр е неуловим, защото стара лисица в капан не влиза. Когато държавниците не правят нищо, те се учат да правят зло. По улица “След малко” се стига до улица “Никога”. “Когато дойдат мъките, те не идват с единични разузнавачи, а с цели батальони” (У. Шекспир).
Някои обяви относно работа за юристи са направо смразяващи.
Как Ви звучи н-р:”Адвокатско дружество търси адвокат до 33 г.”
Дерзайте, нека бъдем политес, а не идиотес и съзнанието за история никога да не погине. Дали коварните врагове на народа, които източиха милиарди лева ще бъдат заточени на “мъртвите сибирски полета”?
На Брюксел свят му се извива от Българския “недоимък”. Като са плячкосани десетки милиарди лева, не можете ли да си ги намерите и върнете, нали сте полицейска държава? Защо трябва да ни се молите? България е много богата държава, която позволява на бандитски пълчища да я грабят по най-безскрупулен начин.
Ура за помилването на Майкъл Шийлдс, което твърде много се забави. Сега ще видиш, ти, Българио, като кацне още едно дело срещу теб в Страсбург. Процесът срещу Шийлдс беше пълен фарс, което нанесе непоправими вреди на авторитета на “отличника от Кембридж”. Всички професори от Кембридж помнят ”гениалния студент”, който стана жертва на клевета. Незабавно Република България да се извини на този “достопочтен английски ерудит”. Адвокатите на Шийлдс са изчислили неимуществените вреди, които е претърпял и всичко трябва да бъде платено до последната лира. Това е фарс, скалъпен от някакъв си келнер и свидетели. Английският консул Д. Б. Сенклер още в края на ХІХ в. е преценил тази Бананова държава.
“М. Шийлдс е носител на Почетен Орден на Британската империя за изключителни заслуги към образованието и няма нищо общо със зевзеците, които искат да банкрутират империята. Английският патриот разказва в книгата си “Моята история”, че е дошъл в България, защото е искал да дари 100 милиона лири стерлинги за окаяното образование в тази страна. От статия във в-к “FINANCIAL TIMES” потомственият английски аристократ разбира, че българската наука е в кома от 20 г. и веднага решава да се притече на помощ, т. к. чувството за дълг му казало да помогне на образователната сфера, за да не загине последната в страшни мъки. Вместо да бъде посрещнат с почести от властниците и да получи орден “Стара планина”, Шийлдс бива набеден за извършване на престъпление от общ характер и се превръща в клиент на Българското правосъдие. Направо го втрисало като си спомни как го измъкнали от кревата, за да го довлекат насила в съдебната зала. Чувствал се като Георги Димитров на Лайпцигския процес. Кембридж посърна и потъна в историческа мъка. В родословното дърво на футболния запалянко честта и достойнството са основния символ-верую. Синята кръв на привърженика на Ливърпул е потресена от алфа до омега. М. Шийлдс горчиво отбелязва, че е бил принуден да върви по шосето, а не по тротоарите, където били паркирани колите на “другарите”. Освен това автомобилите в България минавали на зелен светофар и зебра, в резултат на което бил постоянно удрян и едва не загинал. Отвсякъде бил атакуван с банани и човекоядски балкански заплахи. Диванета, мамуни и крокодили били в автомобили. Мамуни скачали нагло пред него и се катерели по главата му. Усещането за сафари не го напускало. С ужас разбрал, че съдебният състав и прокурорът нямали диплома и не са наясно с наказателния процес. Хората тук нямат хляб да ядат, Вие дипломи искате. Дори главният прокурор на тази ъндърграундова държава нямал диплома. Шийлдс е бил държан в Български затвор гладен по цели дни, а когато му давали храна, същата била един прокиш, в която имало десетки червеи. Така перлата на Медицинския факултет в Кембридж безславно гаснела. Колегите му започнали да практикуват професията си, а клетият Майкъл губел трудов стаж. Какъв неочакван обрат?! По българските медии пишело, че бил в затвора, но всъщност работел по 15 часа на ден в уранова мина, за да му дойде акъла. И тогава Майкъл Шийлдс наистина разбрал какво е акъл. След отпътуването му за Англия, с него в самолета връхлетели 10 мамуни, размахващи банани, които крещели:”Ей, Майкъл, ей, футболно детенце, ще те преследваме докато свят светува, няма да ни се измъкнеш!” Когато пристигнали в Ливърпул мамуните били оставени в местния зоопарк. И до ден днешен семейството на английския благородник е тормозен от нахални български навлеци”.
“Аз, Майкъл Шийлдс, съм правно и технически невинен!”
“О, музо, възпей оня гибелен гняв на” Темида!
Айдукат, айдукат, днес излъга, утре –пак.
Теомира – Десислава Петкова
8 септември 2009 г.
София - България