Алиенация глобална връхлита битието,
светотатство историческо рани родословните дървета,
роптаят екзистенциалните нищожества,
”Новото време” изкусно погубва с химия и финикийски знаци,
Романтика шармантна рони сълзи безвъзвратно,
еклектични спорове са годините земни,
с космическа скорост се преобразяваме до неузнаваемост.
Хармония и тишина, заключени във перли,
захвърлени далече в Планета неродена,
в брилянтната реалия, която ни напусна
с каляска аристократична и средновековни трели.
На изкуствата сантименталните воали докоснаха лицето ми,
скъпоценният разум на същността ми подари диханието на епохите,
изтънчена барокова феерия ми каза: ”Сбогом!”
Къде сте, времена вълшебни и омайно тъжни,
защо ни изоставихте и на кого сте ни продали?
Хладнокръвната ерес се разпорежда неистово,
клеветница проклета и излишна.
Не са ни нужни ”новите герои” и техните слуги сервилни,
теории, измислени за глобализма –
дрехите нови на империализма,
експлоатацията отвратителна не може да се скрие,
дори прикрита с плащ коварен,
тя пак се вижда, чува, стене и проклина.
Изкуствените догми кръстосаха шпаги със истината –
поредната екзекуция на престъпно безсрамие.