Д’АРТАНЯН И ЕСЕНТА
Цитрусова география възторжена пътува,
омъчнява при илюзиите безметежни щъркел,
съпротивление, осъдено без капка милост,
безпомощни пространства от любов – делба,
измамни нишки откровения опъват лък,
за да превърнат в рана вечни пориви маслинени.
Баронесата Есен ми сипва кафе,
на провидението зашумя жаравата,
докосвам векове прочетени,
мускетари оседлават коне,
Д’Артанян ми подава от шапката си перо,
великият гасконец полита във галоп.
” – Пази го добре, дете наивно! Завинаги ще те опази!”
Къде ли да го скътам, на пауново прилича?
Кафето е с ванилия и кардамон,
започва матине във замъка на Есента.
” – Чест имею!” – промълвява Д’Артанян
и бързо се изгубва изведнъж.
Кафе със него молех се да пия,
да слушам разкази за битки кралски
и да усетя предаността безсмъртна.
Бисквити от тъга мълчат,
от Лятото подарък на прощаване.
Вълшебство странно и невъзможна гравитация
към центъра недостижим на сътворението.
Крилата на галактиките са прекършени,
но нека помълчим, тъй както правят мумиите.
18 октомври 2008 г.