В човешкия свят има два типа хора: едните разбират само от пари, а другите от пари и духовни ценности. С пари можеш да купиш брак, но не и любов. В края на ХІХ в. се сложи край на крепостничеството в Русия и на робството в Америка. Така този вид продажба на хора беше прекратена поне de iure. Но на белия човек явно много му харесва да се продава под една или друга форма. През 1855 г. Сиатъл, индианският вожд написа до американския президент Франклин Пиърс, че ”Белият човек не разбира нашия начин на живот... Отнася се към майка си – Земята и брат си – Небето, като към неща, които се купуват, продават и крадат. Незадоволимият му апетит ще унищожи земята и ще остави след себе си само пустиня! Не го разбирам.”
Преди 10 г. прочетох проекта за Семеен кодекс на Република България и останах изненадана от идеите в него. Десет години легислативата мислеше върху отдавна измислени неща в добрите нрави и морала. Европа ни поевропи и започна да учи как да продаваме и купуваме брак, така както се продават и купуват прасета. Брачният договор поставя развода преди брака. Разводът и бракът се срещат, за да си отправят финансово предупреждение. Те са смъртни врагове.
Историческото ”мотивационно писмо”, което ни натрапи т. нар. ”цивилизован свят” също учи как да се продадем на работодателя. Нечувано!
На 10 юни 2009 г. Българската законодателна власт осребри най-великото тайнство – брака. Меркантилните пръсти на законодателя превърнаха в пари кръвта на родословните дървета. Каква ли ще е първата брачна нощ на младоженци, които са заверили нотариално брачния си договор? Добре ли се продадохме, дали нещо не пропуснахме?
В Посланието на Светейшия Цариградски Патриарх Фотий до княза на България Михаил от 865 г. е казано, че влюбените ”са изгубили в чужди тела ума си заедно с душата”. Едва ли брачният договор има нещо общо с магията на любовта. Европа ни натрапи покупко-продажбата на тайнството брак абсолютно безцеремонно. Словосъчетанието брачен договор е лишено от какъвто и да е юридически смисъл поради стълкновението между сакралното и възмездно-еквивалентното обществено отношение. Възможен е съвсем друг подход на законодателя, който да задоволи потребностите на материалните ”съпрузи”, притесняващи се особено много в чии ръце ще премине собствеността върху движимите и недвижимите вещи след евентуален развод. Свещеното и вълшебно тайнство брак е осветотатствано от облигационен договор. Вярно е, че ние, човеците живеем с пари, а не с шикалки, но този ли е начинът да се уреждат предварително имуществените отношения между съпрузи? Не всички семейства са почтени и благоверни и не всички издържат на проверката от Небето. За меркантилните ”партньори” правната уредба на вещноправни и облигационноправни отношения би могла да има съвсем друга форма, посредством друг договор, който да се създаде след подаване на исковата молба за развод. Българската легислатива твърде дръзко се саморазправи с изконни човешки ценности.
През месец април 2009 г. Народното събрание погази основния принцип на правовата държава – принципът за конституционност, установен в чл. 5, ал.1 от Конституцията. В противовес с чл. 117, ал.2 от нормативната Кралица, съгл. който ”Съдебната власт е независима”, следствието бе превърнато в отдел на прокуратурата. Следователите ще разследват дела, възложени им от административния ръководител на съответната прокуратура. Независимостта на юдикативата бе детронирана. Тази независимост е не само от другите две власти – легислатива и екзекутива, но и независимост в самата нея, която касае следствие, съд и прокуратура. Депутатите от тройната коалиция успяха да приемат на второ четене промени в Закона за съдебната власт. Близо 200 следователи от Националната следствена служба стават подчинени на Върховна Касационна прокуратура. Окръжните следствени служби, в които работят около 300 следователи се преобразуват на следствени отдели към съответните 27 окръжни прокуратури и Софийска градска прокуратура. Директорът на Националната следствена служба ще бъде подчинен на главния прокурор с административна длъжност заместник главен прокурор по разследването.
A verbis legis non est recendendum.
Достойно ли е да се погазва Конституцията по толкова неетичен начин и колко нормативни акта бяха приети без необходимия кворум?
Теомира – Десислава Петкова
13 юни 2009 г.