Ронят земни сълзи
грешници лоши,
тръгват болни води
с кални галоши.
Късно стана, уви!
Ангели знаят!
Грозни, страшни души
дръзко нехаят.
Няма милост сега,
Господи, Боже!
Адът вечен видях,
смъртното ложе.
Прошка искам! Спаси!
Огнена мъка!
Жупел мрачно класи...
В нивите – пъкъл.
Мисъл гузна кръжи,
Съдникът носи
всички мои лъжи,
страстите боси.
Този земен живот –
пагубно грешен...
Восък, кукли, облог –
договор смешен.
Има само един
Изход възможен.
Бързо казах:”Амин”
в дива тревожност.
Тичах, молех, горях
с Псалми вълшебни,
каех се, осъзнах
дните потребни.
Мила, Дево, дали
Изповед свърши?
Тайнства. Разум. Боли...
Прелест* откърших.
Колко много лъчи
в тленни Планети!
Врява, тъжни очи
в бели сонети.
—
P. S.
*прелест (славянска дума) – самоизмама