Последно сбогом, шер ами.
Ездата свърши най-подир.
В земята мокра две ками лежат.
Очите от сапфир,
защо отново не видях?
Косите бяха от сатен.
Конете морни бързо спрях.
Дали рисува само мен?
Полу- жена, полу-дете,
будувам във това кресло.
Мигът в душата ми плете.
Отдавна, мили е било.