ПИСМО ДО БОСФОРА (Экспериментальная поэзия)

ПИСМО ДО БОСФОРА


Като късна казън в непредвиден стон,
Мимолетна, безвъзвратна тишина ще ме облъхне,
на лазуритения Босфор дарявам блянове сапфирени.
Карнеолът на Пушкин ме повежда в архиви,
астрономическа ентропия нефритена
побягва в барометъра на неизвестното.
Дали не знаеш или знаеш колко си недостижим?
Барикади от съмнения никнат между нас.
Защо трябва да има ъндърграунд?
Искам да ти кажа, че не се боя от подземния свят,
беше толкова просто да го разбера и преди,
а всъщност може би винаги съм го знаела.
Благодаря на мама, че ми даде този живот,
който се дава само веднъж и кълна ти се, ще го опазя.
Кой ли е достоен да тъпче Божията земя,
но все пак усетих диханието на битието,
възторгът на времето пляска с криле,
като че ли все още се учи да лети,
толкова е далече глутницата на подлостта,
непредсказуеми кръговрати ще се сбъднат.

24 август 2009 г.

© Контеса, 09.09.2009 в 19:06
Свидетельство о публикации № 09092009190634-00125602 на Grafomanam.net
Читателей произведения за все время — 3, полученных рецензий — 0.
Голосов еще нет